Лунното езеро

Заглавие: Re: Лунното езеро Пон Яну 16, 2012 10:43 pm

Поредният скучен и отегчителен ден.Реших да обиколя наоколо като за последно преди малките изчадия да дойдат в замъка.Мразя хлапета.Облегнах се на парапета и се загледах във водата.Обичах водата.Сякаш някак си ме допълваше.Когато е около мен се чувствам по-сигурен.Вперих поглед в отражението си.Запитах се защо се съгласих да стана преподавател.А отговорът бе пред мен.Трябва ми промяна.Докато гледах надолу дочух тракане по дъските.Нямаше опасност ,беше жена.Пфф...това ми липсваше.Дори не погледнах към нея.Слушах само как се приближава и приближава все повече.До мрачната си физиономия във водата видях красиво лице с дълга руса ,леко чуплива коса.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пон Яну 16, 2012 11:00 pm

Късно вечерта,към полунощ ,лунната светлина падаше вертикално на клоните на дръвчетата около Хогуортс.Бях пристигнала преди около 1 час и се строполих моментално в леглото,но шумовете носещи се от пристигащи колеги и малчугани не ме оставиха да заспя,затова както си бях облечена по тънка рокля и високи токчета излязох навън.Нямах определена дестинация,просто се шляех и затова реших да посетя доброто,старо "лунно езеро".Пълната луна се отразяваше в него,беше просто великолепно.Докато старите дъски на дървения мост просърцваха под краката ми ,съзрях сянка на около 20-тина метра от мен.Реших да проверя кой е,ако беше някой от учениците трябваше да го прибера,все пак полунощ минаваше.
Момчето или мъжа се бе навел над парапета и унесено се взираше в изображението си. Не можах да видя кой е и какъв е,затова попитах
-Хей,не е ли късно за разходки - скръстих ръце и се доверих на инстинкта си,че е ученик - Не знаеш ли правилата,след 12 е напълно забранено за ученици.

Заглавие: Re: Лунното езеро Вто Яну 17, 2012 7:53 am

Започна да ми говори нещо от сорта "Не си ли запознат с вечерния час?" Вдигнах бавно глава ,обърнах се към нея и завъртях очи.Приближих се така че да не се налага да говоря силно.
-Виж ,не знам коя си и защо си тук ,но мисля че нямаш право да ми държиш сметка за това какво правя и в колко часа.Особено след като сигурно съм по-възрастен от теб.
Приближих се още повече ,само крачка ни делеше.Вдигнах пръчката си към нея.
-Лумос.-Ярка светлина озари лицата и на двама ни.-Какво искаш?

Заглавие: Re: Лунното езеро Вто Яну 17, 2012 1:23 pm

Странният мъж бавно извъртя глава и започна да плещи, за това как съм нямала право да му държа сметка.За минута го гледах без да правя никакви реакции,сякаш не дишах,не че беше страховит,напротив,просто шепнещия му глас звучеше толкова провлачено и някак остро,че се питах,защо ли въобще спрях
-Хубаво,по-спокойно ако обичаш,просто от наведената ти фигура ,стигнах до заключението ,че си ученик - изпях го на един дъх,какво искаше от мен,можеше просто да каже,че съм се объркала или нещо подобно.
-Лумос.Какво искаш? - попита той с онзи злобен тон
Не исках да правя злобни коментари,но не се сдържах
-Успокой нервите малко,първо - ако имаш психически проблеми,иди се прегледай и не ми дръж такъв тон,второ - прибери тая пръчка,за да не се залепиш за другия край на моста,ясно? - не се бях карала с никого напоследък и това ми дойде като отдушик на всичко,което бях събрава вътре.
Хвърлих последен злобен поглед към преподавателя,в който бих се усъмнила веднага,ако кажат,че има демон в училище и хванах ръката му за да разкарам пръчката,светеща в ярък цвят ,от лицето си.

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 8:25 am

Докато ми говореше гледах само в земята.
-Прибери тая пръчка,за да не се залепиш за другия край на моста,ясно?
Вдигнах глава раздразнен и...по дяволите!
-По дяволите!-изпуснах се на глас.Оцъклих се и рязко й обърнах гръб.Зелените очи.Бях сънувал ,че бягам от такива ,но и намирам спасението при същите.
Обърнах се отново към нея.
-Ъмм...извинявай.Не беше нарочно ,просто съм си такъв.Както и да е...
Смъкнах пръчката и се отдалечих от зеленооката.Върнах се на мястото си и отново се наведох към водата.

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 9:08 am

Вцепененият поглед на мъжа, ме изненада и то прекалено много.Гледаше ме някак уплашено,толкова ли бях страшна?!След като се извини,той тръгна обратно към мястото си,като наказан ученик.Почувствах се неловно,ясно ми беше ,че трябваше да се извиня и аз.
-И аз съжалявам - прошепнах тихо,контраста от смяната на тона ми, прозвуча странно на фона на пълната луна.
-Май не започнахме както трябва - добавих без да се усмихвам,нещо което бих направила в подобен момент.
-Приятно ми е -Виктория Рейнхарт - приближих се и подадох ръка на странника,а въпроса беше дали щеше да я приеме,след като му се развиках,сякаш ми бе направил нещо ужасно.Опита ми за усмивка не се оказа особено сполучлив,но все пак опитах.

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 9:24 am

Тя дойде при мен и подаде ръка.Погледнах дланта й ,след това очите и отново дланта.Преглътнах и предпазливо я хванах.
-Адам...Конант.И на мен ми е приятно.
Повдигнах леко десния крайчец на устните си и веднага се появи трапчинка на бузата ми.След това отново обърнах глава към езерото.
-Защо си тук?Защо прие да преподаваш?-заговорих тихо унесен в малките вълнички на водата.Въздъхнах.-Виж ,ще бъда откровен.Всяка нощ сънувам все един и същи сън ,в който виждам само едни зелени очи преследващи ме.Но в крайна сметка ме настигат и се чува едно заглушено "В безопасност си." точно преди на се събудя.И то не от кой да е ,а човекът със зелените очи ,който така и не виждам.Само тези зелени ,зелени очи взиращи се в мен.Точно както ти сега.
Дали бе тя?Та дори аз не разбирах този сън ,какво оставаше за Виктория.

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 9:44 am

И все пак се здрависахме.
-Защо ли дойдох?Ами за да се разнообразя на първо място,пък и много обичам да командвам - засмях се - приятно ми е да съм сред хора.
-Ами ти? Не изглежда ,че ти се забавляваш,но не знам защо? - повдигнах вежда,но Адам започна да говори за съня си,който го измъчвал през нощта,някакви зелени очи,шепнещи му ,че ше бъде в безопастност.
-Зелените очи... единственото,на което ми напомнят е змия,но не вярвам тя да иска да те предпази - очудих се на логиката си.
-Амии познаваш ли някого с такъв цвят очи?Може би ако ти е близък иска да те предупреди за нещо. -дори не разбирах какво говоря,но се опитвах да помогна

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 9:57 am

-Мне...нямам приятели ,а всички от семейството ми са със сини очи.Освен мен.Моите са...зелени.-погледнах право в нейните.-Твоите също са...
Около една минута стояхме така преплели погледи и не обелвайки и нито дума.Рязко смених темата.
-Виж колко спокойна е водата.Отдавна не я бях виждал такава.Затишие пред буря.Не мислиш ли?
Прескочих парапета и тръгнах към водата.Винаги го правех ,сякаш ме зовеше.Започнах да газя в студената вода.Но не ми беше студено.Усещането беше приятно.Обърнах се към Виктория.
-Хайде!Ела.

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 4:30 pm

Докато се гледахме все така вцепенено,без да помръдваме,през главата ми минаха хиляди мисли.Да не би той да смята,че аз го преследвам?!Звучеше налудничаво,дори когато си го помислех.След две-три минутния ни унес,Адам обърна очи към езерото и против очакванята ми тръгна да влиза в ледено студената вода.
-Хайде!Ела. - беше се потопил почти до гърди,но по изражението не личеше,че му е студено.
-Какво?!Шегуваш ли се,температурата на водата сигурно е под "- 10" градуса.А и как ме виждаш да вляза с тази рокля. - засмях се дърпайки крайчеца на плата.
Конант направи някаква физиономия ,наподобяваща разочарование,примисено с присмех.Ясно беше ,че станах за подигравка....не мях мрънкало,но не знам какво ми ставаше напоследък..избухвах от нищото и само се оплаквах,затова реших да се стегна малко...какво пък,щеше или да ме хване настинката или да си прекарам добре.
Последвах примера на преподавателя и с усилие прехвърлих единия си крак през парапета.
-Какво ме караш да правя.... - изсъсках като змия - виждаш ли сега,как да прескоча с тази глупава рокля - имах чувството,че си говорех сама.Докато се вайках и мрънхак под носа си нещо сякаш ме залюля и усетих как десния ми крак се изплъзва от твърдата земя.
-Не,не! - извиках проглушително ,но не можех да направя нищо по въпроса,беше се видяло ,че ще цопна във водата. - Пази се!-предупредих Адам ,когато усетих,че залитам към езерото.Ужасен прилив смразяваше цялото ми тяло,водата беше ледена,а аз приличах на мокро коте.
-Поне не си намокрих косата - заключех ,докато седях потопена до гърди във езерото,но не си направих усилието да стана...все пак какъв беше смисъла.

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 10:13 pm

За миг си помислих ,че наистина няма да влезе във водата.Но напротив ,тя до ри се "гмурна".Изсмях се силно след цопването й.
-Десет за скока!-извиках ,продължавайки да се смея.Отдавна ,не се е случвало.Да не казвам никога.Явно това е спасението от съня ми.Това е промяната.Тя...
А какво ме гонеше?
-Хей ,Вики...Нали мога така да те наричам?Хвани ръката ми.
Задърпах я лекичко навътре в езерото.Спряхме точно на лунното отражение.
-Луната и водата са винаги в хармония.Неразделни са като близнаци.-заговорих.-Това е моята философия за баланса.-Усмихнах се.
Изведнъж сякаш ме удари ток и изпаднах в нещо като транс.Дано не се е стреснала Виктория.
Отново сънят.Но сега не спях.Бягам ,бягам и стигам до зелените очи ,които са спасението ,новото ,промяната.Вгледах се.Около тях се изписа обликът на Вики.Обърнах се назад и видях приближаващите се заплашителни ,зелени очи.По същия начин както при другите отново видях облик.Бях...аз...
С дълбоко вдишване отворих очи и видях как Виктория ме гледа странно.
Преглътнах.
-Няма да повярваш.

Заглавие: Re: Лунното езеро Сря Яну 18, 2012 10:30 pm

Ледената вода вкочаняваше цялото ми тяло,но не посмях да се противя,не исках да изглеждам глупаво,затова продължих навътре с Адам
-Хубава теория си имаш...и да можеш да ме наричаш така - усмихнах се и се загледах в лицето му,което сякаш на мига се промени,затвори очи и сбърчи чело,сякаш получаваше видения.
-Каво ти е? - пуснах ръката му,като леко го побутнах,но той не отреагира.
-Адам!Хей,Адам!! - извиках толкова силно,че събудих всички животни наоколо.
Мъжа въздъхна тежно и отвори очи
-По дяволите ,не прави така,изкара ми ангелите!-шляпнах го по рамото.
-Няма да повярваш. - заяви той,като не обръщаше внимание на нищо наоколо
-Пробвай ме- не мислех,че ще каже нещо,което да ме изненада,все пак бахме магьосници.

Заглавие: Re: Лунното езеро Чет Яну 19, 2012 6:28 pm

-Що за тъпотия!-възкликнах.-Аз си мислех ,че е нещо сериозно то се оказа ,че бягам от миналото си и ти си бъдещето.
Завъртях отегчително очи и се потопих целия във водата.
Стоях си така около петнадесет секунди и после отново излязох на повърхността.Погледнах към Виктория и повдигнах вежда.Някак си ми беше странно ,че само аз се мокря изцяло.Устните ми се извиха в дяволита усмивка и протегнах ръце към нея.Хванах я за раменете и я дръпнах надолу ,при което тя потъна.
Издърпах я и тя изплю малко вода.Пуснах я и се отдръпнах назад.

Заглавие: Re: Лунното езеро Чет Яну 19, 2012 7:31 pm

Адам възкликна и за миг помислих,че аз съм казала нещо тъпо,често ми се случваше и не беше трудно да го повярвам.
-Хъх?! - малко се обрках с това минало и бъдеще,но нищо щом той разгада съня си,хубаво.
Докато си мислех по този въпрос,усетих как едни ледено студени ръце ме дръпнаха надолу,не очаквах нищо подобно затова се бях и отпуснала.
След миг вече бях под водата,а течноста нахлуваше в устата ми.В бързината не можах да осъзная ,че трбява да я затворя и след като изплувах наповърхността,я изкарах ..или по-точно тя излезе сама.
-Какво? Да не искаш да ме удавиш - искаше ми се да гоо ударя,но нещо сякаш ме бе вързало за ръцете,затова се засмях а водата не спираше да се стича от роклята,която вече приличаше на мокър парцал,залепнал за мен.Погледнах се и тихо възкликнах,изглеждах ужасно .
-Дали ще спечеля конкурса "мокра тениска" - усмихнах се едва,едва,защото студа не позволяваше на мускулите ми да се движат.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Яну 21, 2012 9:49 pm

-За конкурса със сигурност ще спечелиш.-казах и се усмихнах похотливо.-Но докато си около мен шансът да се удавиш е минимален.
Отново се потопих за няколко секунди и изплувах.Много странно ,но наистина не ми беше студено ,ама въобще.Не можех да кажа същото за Виктория ,чиито устни направо полилавяха от студ.
-Хайде ,да излезем!-хванах я за ръката и двамата тръгнахме към сушата.
Когато излязохме струпах няколко съчки и казах:
-Инферно!
Съчките изведнъж пламнаха и се образува един много добър огън.
-Хайде ела!Цялата си синя.-Добре че си бях оставил якето на парапета.-Ето ,вземи.Облечи това.