::When it's raining, when it's shining::

Признавам, няма произведение , което да обичам или да харесвам лично, поради причината, че съм критичен човек, най-вече към себе си. Въпреки това, реших, че ми е нужно да чуя още критики , да се поизложа малко и да пусна своите стихотворения. Повечето са филосфски настроени и крият различни идеи от написаното, но повечето са лесно разбираеми, впредвид младостта ми и опита ми за писане , тоест към година-две.
Ами, enjoy...

Колко бях близо и колко далеч

Колко бях близо и колко далеч,
животът бе смешка, някакъв скеч.
Нощем бях ангел небесен,
денем - дух от вятър донесен.
Тебе аз пазех, над теб аз бдях,
денем и нощем до тебе стоях.
Ти не оцени всичко това,
сега ни разделя дълбока река.
Не видя, че за тебe живях
и всичко за теб пропилях.
Очите ти безмълвно с поглед следях,
погледнат ли ме - аз силно трептях.
Но разбрах, че мога сам да се справя
и теб, и очите ти аз да забравя.
Нося се бързо към нова мечта.
Тази мечта, силна ме води
към белия лист, към новите строфи…
В тях ще напиша много за това
как не съществува за мен любовта.
Макар ,че времето не мога да върна
назад отново - не ще се обърна
твоите очи няма да погледна,
,,любовта" за мен беше дума последна...
Водят ме вече нови идеали,
не съществуват проблемите стари.
За теб вече забравих,
миналoто аз изоставих,
и отново поех по пътя на мечтите
виждам небето, виждам дъгите,
виждам там и моята мечта, свободна птичка
в небето да се рее, последна сричка
на белия лист.

Колко сме далечни

Колко сме далечни!
Приближаваме се бавно,
плавно
а душите ни – човечни
срещат се и тихомълком
бавно,
плавно
говорят.
Ала спорят те!Облак и слънце,
капка вода.
Смирена тишина...
Стетът е толкова тих!
Мълчи и кротува и бавно,
плавно
се движи във времето чуждо.
Ала време ли нему е нужно?
***
Облак и слънце , капка вода –
незнайни и тъжни лица.
Едно със друго се търсят
бавно,
плавно
във времето чуждо.
Но кому време е нужно?


Ние, поетите

Поетите са странни хора.
Гледаш ги, а те изчезват,
мислиш ги, а те се появят,
все пишат нещо и творят;
все с лист и молив във ръка,
дори творят и през нощта
и вдъхновени все от нещо
-от птица или цвете свежо-
все пишат нещо и творят.

Ето с вдъхновение в ръка,
с думите , подскачащи на листа,
поетът пише стихове така,
че лирик да стане всеки иска.

Писмо от вятъра

О, знаеш ли, ти – вятъре мой,
че дори когато мълнии раздират небето,
дори когато мъки разкъсват сърцето
над белия лист намирам покой?
А ти ми носиш писмо – съкровено и тайно,
то ме привлича – някак омяйно
* * *
.Писмото стои само, неотворено още.
Не мога , не искам, а все мисля аз нощем,
че мога, че трябва, да отворя, да видя
дали ми донасяш някаква диря.
За нещо, което е скрито от мене,
носещо мъчно тежкото бреме,
принадлежащо на краткото време,
минута, секунда, частица от всичко.
* * *
О, знаеш ли, ти – вятъре мой,
вече – отново – чувствам покой?
Думите могат следи да оставят,
на писмо ли са – не ще се забравят,
в теб ли са – не ще си отидат и вече
светът е обречен
да помни словата нечии.
* * *
Писмото стои от Слънце огрято,
то ме вижда, вижда всичко , но е сляпо,
то ме чува, чува всичко, но е нямо,
ала чувства , че в чувства е обляно.
Всичко заглъхва. Тишината настъпва.
Слънцето гасне. Светлината отстъпва.


Порцеланова кукла

Лицето – вкаменено от студения вятър,
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен
вик.
Ръцете- допрени о студена стена-
огледало на някакъв призрак.
Той тихо и мирно почива така,
уморен след поредния писък-
един тих,
безмълвен
вик.
Студения поглед в огледалото впива
призракът – порцеланова кукла.
Остава там, никъде не ще отива,
а ще слуша своя
тих,
безмълвен
вик.

Хубаво е да знаеш

Хубаво е да знаеш, че някой те вижда,
че не си единствено някому грижа.
Хубаво е да знаеш, че някой те обича,
само това, а не в теб да се врича.
Добре е да можеш друг да преръщаш,
на любовта му с любов ти да отвръщаш.
Добре е да знаеш, че светът е за двама,
но ако ти си единият, а другият го няма-
хубаво е да знаеш, че антракт е това,
антракт на една твоя мечта.


И къде без любовта...

Spoiler:

Много са хубави!! Аз също съм много критична и не само към себе си - към всичко и всички ;DD xНо вярвам, че умея да виждам и оценявам всичко, което е хубаво, и най-малките детайли и след като ти казвам, че са хубави - наистина са хубави!! Особено ми харесва Колко бях близо и колко далеч, много добре си се справил с ритъма, което на мен ми е много трудно ;/ ще напиша най-много четири стиха с хубав ритъм и дотам и изобщо четейки го звучи прекрасно, много благозвучно (и после айде да учим френски, че той е много красив, айде да учим друг език, някой по-красив от българския, а българският е един изключително красив език за мен!!) а и смисълът му е прекрасен :) Още особено ми хареса Хубаво е да знаеш - красноречиво, красиво и пак с прекрасен смисъл. Също ми харесва много Писмо от вятъра. Мисля, че някакси този стил и форма, като на трите стихотворения, които изброих, ти се отдават пвоече, отколкото другите. Но и другите са много добри - да не вземеш заради мен да пишеш само един вид стихотворения А за стихотворението за любовта нямам думи! То бие класациите - определено разкрива сърцето ти и емоциите ти, изразява позицията ти и терзанията ти, а това е нещо прекрасно за едно стихотворение! Продължавай да пишеш ии не забравяй да публикуваш!!! Вдъхнови ме и аз да подновя опитите си ;DD (хей - ти вдъхнови някого, въздейства му... сега е момента да си вдигнеш самочувствието!!! ) Надявам се да не ви е твърде дълго, сложно и странно за четене